ESG и регенериращата икономика
Третото издание на форума ESG & FRIENDS ще се организира на 27 февруари в хотел “Хилтън София ”, като през тази година неговото мото е “Re-position, Re-think, Re-grow ”. Събитието се провежда от ESGnews.bg - първата профилирана медия за разпространение на ESG в България. Водещи специалисти, представители на разнообразни браншове на стопанската система и вложители ще обсъдят способи за преосмисляне на методите към ESG факторите и въздействието им върху бизнеса, обществото, природата. Един от десетте най-влиятелни специалисти по ESG в света проф. доктор Уейн Висер ще бъде главен преподавател на събитието. Той е създател на над 40 книги, измежду които и “Thriving ”, бестселър в Amazon, който ще може да получите на форума и да вземете персонален подпис от него.
Основната концепция в книгата е концепцията на „ регенериращата стопанска система ”, друга от зелената стопанска система, която просто понижава негативните въздействия върху околната среда. Регенерацията надалеч надгражда това виждане. Проф. Висер разпознава „ шест ключа за разцвет “ – трудност, кръговрат, креативност, координация, конвергенция и последователност. Той формулира и развива пет основни аспекта на регенерацията:
Регенерация на природата: Това включва поддръжката на биоразнообразието и екосистемите. Вместо да разрушаваме естествените запаси, да работим по възобновяване им.Регенерация на културата: Задълбочаване на взаимоотношенията и взаимопомощта в обществото, с цел да се възвърне доверието и взаимната поддръжка сред хората.Регенерация на стопанската система: Създаване на икономическа система, насърчаваща икономическо развиване, което съчетава устойчивостта и обществената правдивост.Регенерация на образованието: За да променим метода, по който мислим и действаме, би трябвало да преосмислим образованието. Нужни са нови модели на образование и просветителни стратегии за регенеративен метод на живот.Регенерация на демокрацията: Регенерацията изисква дейното присъединяване на жителите във образуването на решенията, които засягат тях и техния свят.
Сред посетител лекторите е и Индира Карталози, шеф в Kaleidoscope Futures, учител и оценител на курсове на Института за Устойчиво ръководство в Cambridge University. Опитът ѝ включва от резистентност и обществени предприятия до правата на индивида и трансформиращото водачество. В своята работя тя се е посветила на построяването на бъдеще, в което човечеството и природата процъфтяват. Инструмент за това е основаването на мрежа от иноватори в региона на устойчивостта, водачи в промишлеността, политици и публични деятели, които ползват холистичен метод при възобновяване на природата, обществото и стопанската система.
Акцент във форума ще е ролята на технологиите и нововъведенията в устойчивия бизнес и реализирането на ESG задачите. Експерти и водачи от промишлеността ще споделят своите вероятности за това по какъв начин компаниите биха могли да преразгледат своите цели и практики, с цел да реализиран по-високи стандарти на резистентност и социална отговорност с акцент върху значимостта на съдействието и партньорствата в виновната стопанска система. Участниците ще обсъдят по какъв начин да преосмислим новите подходи и полезности.
Факт е, че
условията към бизнеса
не престават да се стягат с нови и нови отговорности. ESG правилата стават по-значими във време, когато потребителите и вложителите от ден на ден се ориентират към компании, които интензивно се стремят към устойчиви практики и отговорно държание. Така ли е в действителност или по този начин ни се желае да бъде? Трибуквената абревиатура става все по-разпознаваема като екологично, обществено и корпоративно ръководство, само че единствено практиката ще покаже дали действителният екологичен резултат си е заслужавал напъните или това е следващата пара в свирката.
Някои към този момент се съмняват дали ESG навлиза с в действителност рационална законодателна рамка, която ще обезпечи
баланс на човешката активност в природата
или е поръчка за печеливш консултантски бизнес, средство за напън и надзор над огромните компании, след това и над по-малките, или това са „ новите тесни обувки “, с които бизнесът ще се учи да върви? Рано е да се каже каква като цяло ще е „ реколтата “ на всичките тези промени, чиято цел е да контролират устойчивото развиване на стопанската система. Като начало е добре да се знае, че към този момент няма да е въпрос единствено на предпочитание и на самостоятелна корпоративна ангажираност, а ще е обвързване в началото на огромните компании да играят по ESG разпоредбите. През 2025 г. ще бъдат направени първите ESG доклади, които ще са за 2024 година, съгласно новите европейски регулации, които се придвижват и в България.
Предупрежденията са, че ESG
ще натовари с нови отговорности
всеки бизнес, който е зает с действия по ръководство на запаси, замърсяване, отчитане на излъчвания, въвеждане на зелени практики. Намерението е най-енергоемките предприятия да станат зелени и устойчиви. ESG не е обвързване единствено за огромните компании, съответни дейности би трябвало да бъдат подхванати и от българските институции, които е добре навреме да влязат в крайник с европейските условия и по верен метод да адресират послания до бизнеса, комуто ще се пада да съблюдава новите ESG правила.
Като цяло тематиката за отчитането на ESG политиките към момента е едва наранена, само че през тази година бизнесът и институциите ще се наложи да насочат фокус и към това. През 2024 година българският парламент би трябвало да транспонира Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Тя включва обилни усъвършенствания и промени на предходните условия за отчитане, наложени от Директивата за нефинансовото отчитане (NFRD). CSRD придвижва докладването на устойчивостта на последващо равнище в границите на Европейски Съюз. С други думи, бизнесът ще се изправи пред забележителен размер от начинания и отговорности, с които ще би трябвало да се преценява. В момента в България има компании, които драговолно одобряват концепциите за ESG стандарти и търсят своите способи да влязат в границите на „ екологично, обществено и корпоративно ръководство “. Други нехаят, трети се ослушват и се надяват регулациите да бъдат отсрочени. Засега в обсега на това законодателство в границите на Европейския съюз попадат близо 50 хиляди европейски сдружения, измежду тях са към 500-600 български компании.
Предстоят промени в Закона за счетоводството, които да отразят използването на ESG стандартите на Европейски Съюз. Те ще доведат до промени в Закона за обществено предложение на скъпи бумаги, както и в Закона за самостоятелен финансов одит. Паралелно с финансовия одит сдруженията ще подлежат и на
оценка на устойчивостта
Въвежда се така наречен двойна вещественост, това значи, че колкото огромно значение има една интервенция, разход или доход за финансовия отчет на компанията, също толкоз огромно значение ще има и за нефинансовия, който ще се прави съгласно CSRD. Реализирането на ESG политиките, събирането и обработването на данните ще изисква напъните на всички звена в фирмите, а освен на счетоводните отдели, както мнозина си мислеха. Ето за какво бизнесът и контролиращите органи би трябвало да стартират да се приготвят занапред за разширените условия за отчитане, с цел да няма разтърсвания, когато условията станат факт. Сред действително засегнатите ще са и по-малки компании, които вземат участие във веригата на доставки и към тях ще има условия, които огромните предприятия ще им наложат. Всичко това демонстрира, че без значение от позицията на индивида в компанията и без значение от нейната величина, бизнесите би трябвало да проявят по-голям интерес, да наблюдават и да се срещнат с идните промени, с цел да са оптимално готови за тях.
Финансовите институции може да станат фактор в битката с климатичните промени и да имат роля в
насочването на вложенията
към по-устойчиви браншове на стопанската система. Вариантът не е да се подхващат рестрикции към високовъглеродните сегменти на бизнеса, а да се подкрепи цялостната смяна към нисковъглеродна стопанска система и към по-устойчиви практики. Затова всеки участник в икономическия развой е значимо да е чудесно осведомен, да разполага с аналитични умения, с цел да може съответната организация да е съответна в тази нова промяна. Важно е моментните решения да са с добре претеглен резултат във времето и върху цялостната картина. Нисковъглеродна стопанска система не се реализира с вложения във високовъглеродни производства. „ Позеленяването “ на едни бизнеси не трябва да има отрицателни последици за други, а да се мисли световно, с цел да е устойчива, само че и да е рационална цялата тази смяна. ESG не трябва да се прави на парче, а да се гледа
логиката и взаимовръзката
на действието на другите браншове и сегменти. Например решенията, засягащи превоза, се отразяват на преместването на всички първични материали и артикули. Необходим е виновен метод, който обвързва действието на обособените браншове в стопанската система и човешката активност като цяло. За тецовете, които са огромен замърсител и генератор на излъчвания, към този момент се предлага технология, основана в Съединени американски щати и приложена в Китай. Тя улавя въглеродните излъчвания и ги трансформира в неестествен тор. Експерти настояват, че тази технология е подобаваща и за нашите тецове, само че Народното събрание би трябвало да утвърди това.
В Библията се споделя, че Адам и Ева са първите, използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си. И дано ESG не се трансформира в оня смокинов лист, който да прикрива голотата на ограничения, подхванати сякаш да подсигуряват по-чиста природа. Ако всичко не е добре премислено и премерено, новите отговорности може да породят старания, разноски, вложения, които на процедура да не водят до осезателен позитивен резултат върху околната среда. Ето за какво форумът ESG & FRIENDS на тематика “Re-position, Re-think, Re-grow ” е по този начин значим с желанието всичко навреме да се огледа от разнообразни страни, преди процесът да е необратимо задвижен.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Основната концепция в книгата е концепцията на „ регенериращата стопанска система ”, друга от зелената стопанска система, която просто понижава негативните въздействия върху околната среда. Регенерацията надалеч надгражда това виждане. Проф. Висер разпознава „ шест ключа за разцвет “ – трудност, кръговрат, креативност, координация, конвергенция и последователност. Той формулира и развива пет основни аспекта на регенерацията:
Регенерация на природата: Това включва поддръжката на биоразнообразието и екосистемите. Вместо да разрушаваме естествените запаси, да работим по възобновяване им.Регенерация на културата: Задълбочаване на взаимоотношенията и взаимопомощта в обществото, с цел да се възвърне доверието и взаимната поддръжка сред хората.Регенерация на стопанската система: Създаване на икономическа система, насърчаваща икономическо развиване, което съчетава устойчивостта и обществената правдивост.Регенерация на образованието: За да променим метода, по който мислим и действаме, би трябвало да преосмислим образованието. Нужни са нови модели на образование и просветителни стратегии за регенеративен метод на живот.Регенерация на демокрацията: Регенерацията изисква дейното присъединяване на жителите във образуването на решенията, които засягат тях и техния свят.
Сред посетител лекторите е и Индира Карталози, шеф в Kaleidoscope Futures, учител и оценител на курсове на Института за Устойчиво ръководство в Cambridge University. Опитът ѝ включва от резистентност и обществени предприятия до правата на индивида и трансформиращото водачество. В своята работя тя се е посветила на построяването на бъдеще, в което човечеството и природата процъфтяват. Инструмент за това е основаването на мрежа от иноватори в региона на устойчивостта, водачи в промишлеността, политици и публични деятели, които ползват холистичен метод при възобновяване на природата, обществото и стопанската система.
Акцент във форума ще е ролята на технологиите и нововъведенията в устойчивия бизнес и реализирането на ESG задачите. Експерти и водачи от промишлеността ще споделят своите вероятности за това по какъв начин компаниите биха могли да преразгледат своите цели и практики, с цел да реализиран по-високи стандарти на резистентност и социална отговорност с акцент върху значимостта на съдействието и партньорствата в виновната стопанска система. Участниците ще обсъдят по какъв начин да преосмислим новите подходи и полезности.
Факт е, че
условията към бизнеса
не престават да се стягат с нови и нови отговорности. ESG правилата стават по-значими във време, когато потребителите и вложителите от ден на ден се ориентират към компании, които интензивно се стремят към устойчиви практики и отговорно държание. Така ли е в действителност или по този начин ни се желае да бъде? Трибуквената абревиатура става все по-разпознаваема като екологично, обществено и корпоративно ръководство, само че единствено практиката ще покаже дали действителният екологичен резултат си е заслужавал напъните или това е следващата пара в свирката.
Някои към този момент се съмняват дали ESG навлиза с в действителност рационална законодателна рамка, която ще обезпечи
баланс на човешката активност в природата
или е поръчка за печеливш консултантски бизнес, средство за напън и надзор над огромните компании, след това и над по-малките, или това са „ новите тесни обувки “, с които бизнесът ще се учи да върви? Рано е да се каже каква като цяло ще е „ реколтата “ на всичките тези промени, чиято цел е да контролират устойчивото развиване на стопанската система. Като начало е добре да се знае, че към този момент няма да е въпрос единствено на предпочитание и на самостоятелна корпоративна ангажираност, а ще е обвързване в началото на огромните компании да играят по ESG разпоредбите. През 2025 г. ще бъдат направени първите ESG доклади, които ще са за 2024 година, съгласно новите европейски регулации, които се придвижват и в България.
Предупрежденията са, че ESG
ще натовари с нови отговорности
всеки бизнес, който е зает с действия по ръководство на запаси, замърсяване, отчитане на излъчвания, въвеждане на зелени практики. Намерението е най-енергоемките предприятия да станат зелени и устойчиви. ESG не е обвързване единствено за огромните компании, съответни дейности би трябвало да бъдат подхванати и от българските институции, които е добре навреме да влязат в крайник с европейските условия и по верен метод да адресират послания до бизнеса, комуто ще се пада да съблюдава новите ESG правила.
Като цяло тематиката за отчитането на ESG политиките към момента е едва наранена, само че през тази година бизнесът и институциите ще се наложи да насочат фокус и към това. През 2024 година българският парламент би трябвало да транспонира Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Тя включва обилни усъвършенствания и промени на предходните условия за отчитане, наложени от Директивата за нефинансовото отчитане (NFRD). CSRD придвижва докладването на устойчивостта на последващо равнище в границите на Европейски Съюз. С други думи, бизнесът ще се изправи пред забележителен размер от начинания и отговорности, с които ще би трябвало да се преценява. В момента в България има компании, които драговолно одобряват концепциите за ESG стандарти и търсят своите способи да влязат в границите на „ екологично, обществено и корпоративно ръководство “. Други нехаят, трети се ослушват и се надяват регулациите да бъдат отсрочени. Засега в обсега на това законодателство в границите на Европейския съюз попадат близо 50 хиляди европейски сдружения, измежду тях са към 500-600 български компании.
Предстоят промени в Закона за счетоводството, които да отразят използването на ESG стандартите на Европейски Съюз. Те ще доведат до промени в Закона за обществено предложение на скъпи бумаги, както и в Закона за самостоятелен финансов одит. Паралелно с финансовия одит сдруженията ще подлежат и на
оценка на устойчивостта
Въвежда се така наречен двойна вещественост, това значи, че колкото огромно значение има една интервенция, разход или доход за финансовия отчет на компанията, също толкоз огромно значение ще има и за нефинансовия, който ще се прави съгласно CSRD. Реализирането на ESG политиките, събирането и обработването на данните ще изисква напъните на всички звена в фирмите, а освен на счетоводните отдели, както мнозина си мислеха. Ето за какво бизнесът и контролиращите органи би трябвало да стартират да се приготвят занапред за разширените условия за отчитане, с цел да няма разтърсвания, когато условията станат факт. Сред действително засегнатите ще са и по-малки компании, които вземат участие във веригата на доставки и към тях ще има условия, които огромните предприятия ще им наложат. Всичко това демонстрира, че без значение от позицията на индивида в компанията и без значение от нейната величина, бизнесите би трябвало да проявят по-голям интерес, да наблюдават и да се срещнат с идните промени, с цел да са оптимално готови за тях.
Финансовите институции може да станат фактор в битката с климатичните промени и да имат роля в
насочването на вложенията
към по-устойчиви браншове на стопанската система. Вариантът не е да се подхващат рестрикции към високовъглеродните сегменти на бизнеса, а да се подкрепи цялостната смяна към нисковъглеродна стопанска система и към по-устойчиви практики. Затова всеки участник в икономическия развой е значимо да е чудесно осведомен, да разполага с аналитични умения, с цел да може съответната организация да е съответна в тази нова промяна. Важно е моментните решения да са с добре претеглен резултат във времето и върху цялостната картина. Нисковъглеродна стопанска система не се реализира с вложения във високовъглеродни производства. „ Позеленяването “ на едни бизнеси не трябва да има отрицателни последици за други, а да се мисли световно, с цел да е устойчива, само че и да е рационална цялата тази смяна. ESG не трябва да се прави на парче, а да се гледа
логиката и взаимовръзката
на действието на другите браншове и сегменти. Например решенията, засягащи превоза, се отразяват на преместването на всички първични материали и артикули. Необходим е виновен метод, който обвързва действието на обособените браншове в стопанската система и човешката активност като цяло. За тецовете, които са огромен замърсител и генератор на излъчвания, към този момент се предлага технология, основана в Съединени американски щати и приложена в Китай. Тя улавя въглеродните излъчвания и ги трансформира в неестествен тор. Експерти настояват, че тази технология е подобаваща и за нашите тецове, само че Народното събрание би трябвало да утвърди това.
В Библията се споделя, че Адам и Ева са първите, използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си. И дано ESG не се трансформира в оня смокинов лист, който да прикрива голотата на ограничения, подхванати сякаш да подсигуряват по-чиста природа. Ако всичко не е добре премислено и премерено, новите отговорности може да породят старания, разноски, вложения, които на процедура да не водят до осезателен позитивен резултат върху околната среда. Ето за какво форумът ESG & FRIENDS на тематика “Re-position, Re-think, Re-grow ” е по този начин значим с желанието всичко навреме да се огледа от разнообразни страни, преди процесът да е необратимо задвижен.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ